Две Америки, а между тях - пропаст
" Да създадем Америка още веднъж велика! " - близо 63 милиона американски гласоподаватели последваха този девиз през 2016 година – това бяха тези, които виждаха в лицето на Доналд Тръмп индивида, който може да ги отърве от действителна бедност и от фиктивни закани. Близо две години по-късно болшинството от тези гласоподаватели към момента твърдо стои зад своя президент. Също толкоз твърдо, колкото и противниковият лагер на непримиримата съпротива. Има ли признаци на помиряване? На превъзмогване на разединението? Ни минимум. Бездната, която разделя на две политиката и обществото, стана още по-дълбока.
Това демонстрираха и междинните избори за Конгрес през предишния месец, които бяха оповестени за нещо като референдум по отношение на " двете години на Тръмп ". През идната година демократите още веднъж ще поемат контрола над Камарата на представителите, а републиканците, които в огромната си част следват линията на Тръмп, усилиха болшинството си в Сената. По-голямо разединение надали е допустимо!
Онова, което разграничава " остарялата Америка " от националистите в Белия дом, ясно можеше да се забележи даже по мимиката на тези, които участваха на траурната гала за някогашния президент Джордж Буш-старши. По-голяма неприязън надали е допустима. Канцлерката Меркел, която цени някогашния президент и за заслугите му по обединяването на Германия, заключи измененията в стила на американската външна политика по следния метод: Какво " необикновено благополучие “ било, че в подобен сериозен миг от международната история като годините на огромните европейски промени президент на Съединени американски щати е бил Джордж Буш-старши, а не някой съперник на мултилатерализма, на съюзите и разделянето на управляващите. И на всички стана ясно, кого тя има поради.
Европа остана без сътрудник
Фактът, че и министърът на защитата Джеймс Матис в този момент подава оставка, е още един удар за сътрудниците на Америка. Матис беше последният, който не се навеждаше рабски пред Тръмп. Последният, който не беше подготвен да приглася на подправения хор, че изтеглянето на Съединени американски щати от международната сцена – без значение дали става дума за проблематичните райони на Средния Изток или Предна Азия – служело на американските ползи. Истината е таман противоположната: това евакуиране служи на съперниците и враговете на Америка. Изтеглянето на американските бойци от Сирия оставя самодейността в ръцете на диктатора Асад и неговите спонсори в Москва и Техеран. Отчасти и в ръцете на Турция. Тук за следващ път се повтаря един модел на държание, който си пролича още при отхвърли на Съединени американски щати от Транстихоокеанското партньорство (ТТП). Китай, който Тръмп желае на сложи на колене с комерсиалната си политика, най-неочаквано пожъна гео-икономически триумф.
Американският президент безспорно може да се похвали и с някои триумфи. Икономиката се развива бурно, въпреки че се ускоряват белезите за идна комерсиална война, а откритият спор с Федералния запас буди безпокойствие. Данъчната промяна, въпреки и финансово необезпечена, както и дерегулирането на стопанската система към момента окрилят конюнктурата. Тръмп съумя и да наложи свои претенденти за вакантните места във Върховния съд. А що се отнася до Северноамериканското съглашение за свободна търговия (НАФТА) Мексико и Канада към този момент паднаха на колене. Те утвърдиха обилни промени, които ще върнат индустриалната продукция - и основно тази на коли - на територията на Съединени американски щати.
Тръмп поде и комерсиална война с Китай, който сочи като основен провинен за неволите на американските служащи. Дали обаче претекстовете за тази комерсиална война се изчерпват с задачата да се реализира външнотърговски баланс? Навярно става дума за нещо доста по-голямо - за господството през 21-ия век и за това кой ще дефинира разпоредбите в бъдеще. Целта да се спре китайския напредък е една от дребното тематики, по които съществува консенсус във Вашингтон. Това, сред прочее, се отнася и до Русия. Тръмп може и да изпитва огромни благосклонности към съветския президент Владимир Путин, само че това не оказа въздействие над досегашната американска политика по отношение на Русия. Съединени американски щати разшириха военния си ангажимент в Средна Източна Европа и ускориха глобите против съветски институции. Това се дължеше на Джеймс Матис, само че и на Дамоклевия меч, който е щръкнал над Белия Дом по отношение на следствието за съветско влияние над президентските избори в Съединени американски щати. Тази опасност не разрешава на Тръмп да прави отстъпки пред Путин.
Тръмп и американските ползи
Изтеглянето на американските войски от Сирия в действителност дава козове в ръцете на Кремъл. Доналд Тръмп даде обещание да постави завършек на " дискриминирането " на Америка, да пресуши " блатото на корупцията " във Вашингтон и да накаже " националните предатели ". Той няма желание да води политика на последователност, а в противен случай – да разрушава. От тази си цел Тръмп не е отстъпил и на йота. Той трансформира думите си в каузи и когато Съединени американски щати напуснаха Парижкото климатично съглашение, както и при отхвърли от нуклеарната договорка с Иран. Фриволното му заричане да построи една скъпа гранична стена към Мексико също може де бъде включено в този лист.
Десетки милиони американци очевидно ще преизберат Тръмп след две години. За други десетки милиони американски жители това ще се трансформира в същински призрачен сън. Според тях, 45-ят президент на Съединени американски щати прави Америка не по-велика, а по-незначителна и по-грозна. И те имат право.
Клаус-Дитер Франкенбергер, ФАЦ
Frankfurter Allgemeine Zeitung
www.faz.net
Всички права непокътнати
Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main
Това демонстрираха и междинните избори за Конгрес през предишния месец, които бяха оповестени за нещо като референдум по отношение на " двете години на Тръмп ". През идната година демократите още веднъж ще поемат контрола над Камарата на представителите, а републиканците, които в огромната си част следват линията на Тръмп, усилиха болшинството си в Сената. По-голямо разединение надали е допустимо!
Онова, което разграничава " остарялата Америка " от националистите в Белия дом, ясно можеше да се забележи даже по мимиката на тези, които участваха на траурната гала за някогашния президент Джордж Буш-старши. По-голяма неприязън надали е допустима. Канцлерката Меркел, която цени някогашния президент и за заслугите му по обединяването на Германия, заключи измененията в стила на американската външна политика по следния метод: Какво " необикновено благополучие “ било, че в подобен сериозен миг от международната история като годините на огромните европейски промени президент на Съединени американски щати е бил Джордж Буш-старши, а не някой съперник на мултилатерализма, на съюзите и разделянето на управляващите. И на всички стана ясно, кого тя има поради.
Европа остана без сътрудник
Фактът, че и министърът на защитата Джеймс Матис в този момент подава оставка, е още един удар за сътрудниците на Америка. Матис беше последният, който не се навеждаше рабски пред Тръмп. Последният, който не беше подготвен да приглася на подправения хор, че изтеглянето на Съединени американски щати от международната сцена – без значение дали става дума за проблематичните райони на Средния Изток или Предна Азия – служело на американските ползи. Истината е таман противоположната: това евакуиране служи на съперниците и враговете на Америка. Изтеглянето на американските бойци от Сирия оставя самодейността в ръцете на диктатора Асад и неговите спонсори в Москва и Техеран. Отчасти и в ръцете на Турция. Тук за следващ път се повтаря един модел на държание, който си пролича още при отхвърли на Съединени американски щати от Транстихоокеанското партньорство (ТТП). Китай, който Тръмп желае на сложи на колене с комерсиалната си политика, най-неочаквано пожъна гео-икономически триумф.
Американският президент безспорно може да се похвали и с някои триумфи. Икономиката се развива бурно, въпреки че се ускоряват белезите за идна комерсиална война, а откритият спор с Федералния запас буди безпокойствие. Данъчната промяна, въпреки и финансово необезпечена, както и дерегулирането на стопанската система към момента окрилят конюнктурата. Тръмп съумя и да наложи свои претенденти за вакантните места във Върховния съд. А що се отнася до Северноамериканското съглашение за свободна търговия (НАФТА) Мексико и Канада към този момент паднаха на колене. Те утвърдиха обилни промени, които ще върнат индустриалната продукция - и основно тази на коли - на територията на Съединени американски щати.
Тръмп поде и комерсиална война с Китай, който сочи като основен провинен за неволите на американските служащи. Дали обаче претекстовете за тази комерсиална война се изчерпват с задачата да се реализира външнотърговски баланс? Навярно става дума за нещо доста по-голямо - за господството през 21-ия век и за това кой ще дефинира разпоредбите в бъдеще. Целта да се спре китайския напредък е една от дребното тематики, по които съществува консенсус във Вашингтон. Това, сред прочее, се отнася и до Русия. Тръмп може и да изпитва огромни благосклонности към съветския президент Владимир Путин, само че това не оказа въздействие над досегашната американска политика по отношение на Русия. Съединени американски щати разшириха военния си ангажимент в Средна Източна Европа и ускориха глобите против съветски институции. Това се дължеше на Джеймс Матис, само че и на Дамоклевия меч, който е щръкнал над Белия Дом по отношение на следствието за съветско влияние над президентските избори в Съединени американски щати. Тази опасност не разрешава на Тръмп да прави отстъпки пред Путин.
Тръмп и американските ползи
Изтеглянето на американските войски от Сирия в действителност дава козове в ръцете на Кремъл. Доналд Тръмп даде обещание да постави завършек на " дискриминирането " на Америка, да пресуши " блатото на корупцията " във Вашингтон и да накаже " националните предатели ". Той няма желание да води политика на последователност, а в противен случай – да разрушава. От тази си цел Тръмп не е отстъпил и на йота. Той трансформира думите си в каузи и когато Съединени американски щати напуснаха Парижкото климатично съглашение, както и при отхвърли от нуклеарната договорка с Иран. Фриволното му заричане да построи една скъпа гранична стена към Мексико също може де бъде включено в този лист.
Десетки милиони американци очевидно ще преизберат Тръмп след две години. За други десетки милиони американски жители това ще се трансформира в същински призрачен сън. Според тях, 45-ят президент на Съединени американски щати прави Америка не по-велика, а по-незначителна и по-грозна. И те имат право.
Клаус-Дитер Франкенбергер, ФАЦ
Frankfurter Allgemeine Zeitung
www.faz.net
Всички права непокътнати
Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ